Съкровището е открито през 1799 г. в градчето, което тогава се е казвало Надсентмиклош (дн. Сънниколау Маре, Западна Румъния) в областта Банат. По това време Банат е бил в границите на Хабсбургската империя. Днес областта е разделена между няколко държави – Унгария, Румъния и Сърбия.
Историята на неговото откриване е интригуваща, изпълнена с много неясноти и въпроси. Открито е при копаене на лозе от селянина Неза Вуин. Дали и колко време е висяло на оградата му в двора, преди да се опита да го продаде, и какъв е бил първоначалният брой на съдовете в находката, остава неизяснено. Замесени са имената на двама местни търговци, Марко Димитриевич и Трандафил Пандович, златарят Ищван Янкович, както и търговецът Наум Нита, в опити за нелегална продажба, последвани от съдебни разпити и конфискации.
В крайна сметка 23 цели съда постъпват в императорската колекция във Виена.
Съкровището е изложено в зала XVII, посветена на Великото преселение на народите, в Kunsthistorisches Museum Виена (Музей за история на изкуството). Повече от 200 години то остава един от шедьоврите в колекцията на древногръцкото и древноримско изкуство в музея.